Култура
Росен Миланов се завръща на подиума с Радиосимфониците
Росен Миланов се завръща на диригентския подиум със Симфоничния оркестър на БНР на концерта им на 6 ноември 2026 г. от 19:00 ч. в зала „България“. Солистка ще е мецосопраното Виолета Радомирска. Двамата гости са започнали кариерата си в световноизвестния Детски радиохор.
Програмата обединява три ярки произведения от първата половина на XX век – „Четири скици за голям оркестър“ от Димитър Ненов, вокалния цикъл „Шехеразада“ от Морис Равел и Петата симфония от Сергей Прокофиев.
Една от значимите ранни творби на Димитър Ненов, създадена през 1924–1925 г., когато той е едва на 24 години, ще е българското произведение в програмата.
Композитор, виртуозен пианист и интелектуалец с интереси в литературата, философията, архитектурата, физиката, математиката и Ненов е и пръв музикален уредник на Радио София с ключова роля в създаването на музикалните му състави.
Композиторът разказва, че първоначалният замисъл на „Четири скици за голям оркестър“ е свързан с филмови сцени. В четирите части „Въжделение“, „Копнеж“, „Гротеска“ и „Танц“ се преплитат влияния от късния романтизъм и европейския модернизъм, пречупени през самобитния творчески почерк и музикалното въображение на Димитър Ненов. От съзерцателната лирика през гротескните образи до динамичния танцов финал, произведението впечатлява с ярки контрасти, колоритна оркестрация и смел хармоничен език.
Поетичният свят на Морис Равел ще оживее във вокалния цикъл „Шехеразада“ със солист Виолета Радомирска. Създаден през 1903 г. по стихове на Тристан Клингзор, цикълът е вдъхновен от очарованието на Изтока и приказния свят на „Хиляда и една нощ“. Равел се обръща към образа на Шехеразада още през 1898 г. с идеята за опера, от която се ражда оркестрова увертюра. Няколко години по-късно композиторът се завръща към същия поетичен свят, този път чрез човешкия глас. Трите песни „Азия“, „Омагьосаната флейта“ и „Безразличният“ рисуват картини на далечни земи, съкровени желания и неуловими чувства. Равел изгражда изключително фин диалог между гласа и оркестъра, използвайки прозрачни тембри, деликатни нюанси и изящни хармонии. Думите и инструменталните багри се преплитат в единно звуково цяло, а вокалната партия изисква както техническо майсторство, така и чувствителност към поетичния език и музикалната изразност на френската традиция.
Кулминацията на вечерта ще е Петата симфония от Сергей Прокофиев. Написана през лятото на 1944 г. в разгара на Втората световна война творбата се превръща в художествено послание за силата и устойчивостта на човешкия дух. Премиерата ѝ е на 13 януари 1945 г. в Москва под диригентството на самия композитор и се превръща в един от големите триумфи в неговата кариера. В четирите части на симфонията се разгръща мащабен музикален свят – от широките епични линии на началото през острия ритмичен пулс и характерната за Прокофиев ирония до проникновената лирика и неудържимата енергия на финала. Произведението съчетава монументален размах, драматично напрежение и усещане за жизненост и устрем.
Един от най-успешните български диригенти, Росен Миланов e обичан и от публиката, и от музикантите. Музикален директор на Симфоничния оркестър на Колумбъс, Симфоничния оркестър Шоутокуа, Симфоничния оркестър на Принстън и Фестивала на Принстън, които под негово ръководство изграждат отличната си артистична репутация. От 2003 до 2008 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР, ръководил е и Нов симфоничен оркестър, Филаделфийския оркестър, и всепризнатия учебен оркестър в Ню Джърси. Работил е със симфоничните оркестри на ВВС, Ню Джърси, Астурия, Любляна, Колорадо, Детройт, Индианаполис, Милуоки, Балтимор, Сиатъл, Чикаго, Форт Уърт, както и с Националния симфоничен оркестър в Кенеди център, по образователните проекти Link-Up в Карнеги Хол, с Оркестъра на Св. Лукас и с Гражданския оркестър в Чикаго. Работил е с Оркестр де ла Сюис Романд, Ротердамската филхармония, Софийската филхармония, Оркестрите в Олборг, Латвийската, Унгарската и Мексиканската национални филхармонии, оркестрите в Торонто, Ванкувър, филхармониите на Квазулу-Натал и Кейптаун, националните симфонични оркестри на Колумбия и Коста Рика, както и симфоничните оркестри в Сао Паоло, Бело Оризонти и Нова Зеландия. В Япония е дирижирал NHK, Сапоро, Токио и Центъра Хього, както и с филхармониите на Сингапур, Малайзия и Хонконг.
Маестро Миланов е работил със световноизвестни артисти като Йо-Йо Ма, Ицхак Пърлман, Джошуа Бел, Рене Флеминг, Мидори, Хилъри Хан, Доън Ъпшоу и Андре Уотс. Страстта му към новата музика е подтик за много световни премиери на произведения на Дерек Бермел, Мейсън Бейтс, Керълайн Шоу, Филип Глас, Ричард Даниелпур, Николас Мо, Габриел Прокофиев и други. Росен Миланов е популярен с успешната си работа за оперни и балетни постановки, сред които се отличават „Лейди Макбет от Мценска околия“ в берлинската Komische Oper, премиерата на „Мазепа“ и отличената като най-добра продукция в Испания „Синята брада“ в Овиедо, постановките на „Травиата“, „Аида“, „Риголето“ и „Евгений Онегин“ в Колъмбъс, както и „Албърт Херинг“, „Севилският бръснар“ и Cosi fan Tutte на Принстънския фестивал. Работи успешно с New York City Ballet и най-известните хореографи на нашето време като Матс Ек, Бенджамин Милепиед, Алексей Ратмански, в аплодираното от критиката възраждане на „Лебедово езеро“ в Цюрих, Париж и Ла Скала, както и в „Ромео и Жулиета“ в Колъмбъс.
Виолета Радомирска е звезда на престижни европейски оперни сцени, като Миланската скала, Цюрих и Люцерн. Солистка на Детския хор на БНР, тя учи оперно пеене при Александрина Милчева в Музикалната академия. Още през първата си година там тя печели награда в Националния конкурс „Светослав Обретенов“. Две години по-късно дебютира на Софийската опера в първата си значима роля в „Севилският бръснар“ и отново печели награда конкурс „Светослав Обретенов“. От 1999 г. живее в Цюрих, Швейцария, където в продължение на 15 години работи в различни музикални институции, а по-късно е свободен артист. В Цюрих участва в „Саломе“, „Слай“, „Любопитните дами“, „Ернани“, „Риголето“ и „Хубавата Елена“ под диригентството на Николаус Харнонкур, Нело Санти, Валери Гергиев, Марчело Виоти, Уилиам Кристи и др., а в Люцерн – в „Кармен“, „Вълшебната флейта“, „Армида“, „Прилепът“, „Дидона и Еней“ и много концерти. През сезон 2018/2019 дебютира в Миланската скала в „Електра“. Следват изяви със Софийската опера с ролите на Кармен, Амнерис („Аида“), Олга („Евгений Онегин“), Малика („Лакме“), Малколм („Жената от езерото“), Еболи („Дон Карлос“), Ана Каренина, Полина („Дама Пика“), както гостувания на оркестъра на RAI, Мюнхенския радиооркестър, Симфоничния оркестър на БНР, Софийска и Плевенска филхармонии.
Билети в Рекламно-информационния център на БНР (бул. „Драган Цанков“ № 4) и в мрежата на Ивентим.