д-р Ивелин Кичуков, председател на Българска асоциация за туризъм

Културният туризъм винаги е бил една от най-ценните, но и най-подценяваните възможности за устойчиво развитие на България. През 2025 г. темата вече не е въпрос на пожелание, а на стратегическа необходимост. Световната туристическа индустрия се пренастройва към модели, които акцентират върху автентичност, идентичност, локални преживявания, история и културен контекст — елементи, с които България изобилства, но които дълго време не бяха структурирани в единно предложение.

Днешният турист, независимо дали е българин или чужденец, търси дълбочина, съдържание, нови преживявания, социални контакти с местните общности, възможност да се докосне до културата, виното, кухнята, ритуалите, архитектурата и духа на мястото. Това търсене на автентичност се превърна в ключов двигател на културния туризъм — туризъм, който не е просто почивка, а състояние на вътрешно презареждане, на самоосмисляне и търсене на смислени преживявания.

Анализите на европейско ниво показват ясно: културният туризъм е сегментът, който расте най-бързо след COVID периода, който е най-устойчив на икономически шокове и който привлича турист с по-високи приходи, по-дълъг престой и по-качествен профил. България има уникалния шанс през 2025 г. да заеме лидерска позиция на Балканите благодарение на своята история, археология, природни дадености и силно разширяващата се мрежа от културни маршрути.

През последните години често съм подчертавал в свои медийни участия, че България се нуждае от „туристическа марка със собствена душа“. Именно културният туризъм е този, който може да придаде тази душа — не чрез кампании от плакати, а чрез разказите и обектите, които вече притежаваме. Културното наследство е икономически ресурс, способен да активира цели региони, да създава работни места, да насърчава предприемачество, да генерира инвестиции и да трансформира цели градове и населени места.

Влизането на България в Шенген (по въздух) и напредналата подготовка за Еврозоната промениха начина, по който Европа гледа на страната ни. Днес България се възприема като стабилна, предвидима и лесно достъпна дестинация — ключов фактор за туристи от Германия, Франция, Италия, Полша, Гърция, Сърбия и Румъния. Ръстът в европейския културен туризъм е особено силен в групата на жените между 39 и 59 години — с висока степен на образование, висок социално-икономически статус, свободно време и професионален интерес към изкуство, култура, образование и пътуване. Това е турист, който не идва за „масов туризъм“, а за смисъл.

За да бъде разбрано значението на този сегмент, е необходимо да се разгледа неговата еволюция. Културният туризъм в Европа днес не е еднотипен — той е разделен на подкатегории, всяка от които притежава своя логика, пазарна динамика и таргет група: туризъм на наследството, туризъм на изкуството, творчески туризъм, градски културен туризъм, селски културен туризъм, местен културен туризъм и съвременен културен туризъм. Всички те заедно създават огромно пространство за иновации и интеграция.

В своите анализи Българската асоциация за туризъм винаги е подчертавала, че българският потенциал е именно в комбинацията между тези подкатегории. Страната ни е едновременно дом на едни от най-древните праисторически култури в Европа, на най-старото обработено злато, на величествени тракийски центрове, на римски градове с изумителна архитектура (Рациария, Никополис ад Иструм, Улпия Ескус), на средновековни столици, на възрожденски градове, на несравнимо духовно наследство, включително манастири, базилики, крепости, и на модерни градски културни процеси. Върху тази дълбока историческа основа може да бъде изграден цялостен културен продукт, който да даде на България ново позициониране.

През 2025 г. България трябва да надгради анализа от предишните години и да премине към интеграция на териториални и природни ресурси. Важен елемент в това е да се осъзнае, че реставрацията и опазването на обекти не могат да се базират единствено на традиционни подходи — тяхната сила идва не само от самите артефакти, но и от контекста, в който те са поставени. Една историческа крепост има различно въздействие, когато е свързана с пешеходни маршрути, градска среда, инфраструктура, фестивали, тематични събития, гастрономия, винени изживявания и локални занаяти.

Най-успешните европейски модели използват интегриран подход: исторически обект + природна среда + градска инфраструктура + местна идентичност + дигитален разказ. Това е бъдещето на културния туризъм. За да го реализира, България се нуждае от териториални стратегии, които свързват обекти в мрежи, а не в отделни точки. Системата на „градски проект“ — концепция, която интегрира историческите пластове в градската среда — трябва да бъде приложена в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Велико Търново, Бургас и още много центрове, където археологията буквално живее под краката ни.

Световната практика показва, че археологията е едновременно културен и икономически ресурс. В България темата за градската археология е ключова — тя може да трансформира градовете, като създаде нови градски зони, нови маршрути, нова идентичност и нови икономически възможности. София, например, стои върху наследство, което може да я превърне в един от най-големите културни хъбове на Балканите — стига да се приложи стратегически проект за валоризация.

Но също толкова ценно е наследството на по-малките центрове — от Родопите до Странджа, от Северозапада до Добруджа. Част от тях стоят почти недокоснати от модерната реконструкция, но притежават уникална автентичност и неописуема атмосфера. Старинни къщи, старинни вина, местна кухня, традиции и фолклор — това е злато, което чака да бъде превърнато в туристически продукт.

През 2025 г. трябва да бъде развити и концепциите за археологически паркове — зони, които съчетават археология, природа, пейзаж, музей под открито небе, екологични маршрути и тематични програми. Такива могат да бъдат създадени около Перперикон, Дебелт, Мадара, Никополис ад Иструм, Сборяново и още много други. Това е модел, който позволява целогодишно използване на обектите, а не само през летните сезони.

В последните години активно заявявам в медиите, че България трябва да създаде „Национална мрежа на културните обекти“ — система, която обединява всички основни археологически и исторически центрове с обща логистика, общ маркетинг, единни маршрути и единна разказваческа рамка. Само така можем да се конкурираме с държави като Гърция, Италия, Турция и Испания.

Туристическият продукт на България трябва да бъде комплексен, интегриран, пълнокръвен. Културният туризъм не е отделен сектор — той е основа на цялата туристическа индустрия. И ако през 2010 г. културният туризъм беше разглеждан като допълнение, то през 2025 г. това е сектор №1 за развитие — високодоходен, устойчив, екологичен и дългосрочен.