Числата са най-добрият ориентир за това къде действително се намира българският туризъм. Те не трябва нито да служат за самохвалство, нито да се използват за поредната негативна кампания срещу България. Трябва да ги четем професионално, да сравняваме тенденциите и най-вече да ги превръщаме в основа за решения.

Данните за 2024 г. показаха 15 058 045 нощувки на международни гости в България и 18-о място сред държавите от Европейския съюз. Пред нас бяха не само туристически гиганти като Испания, Италия и Франция, но и държави, с които е далеч по-логично да се сравняваме – Гърция и Хърватия.

Само година по-късно картината вече изглежда по-добре. През 2025 г. чуждестранните гости реализират у нас 16 083 286 нощувки. Това са над един милион допълнителни чуждестранни нощувки само за една година, или ръст от приблизително 6,8%. Общият брой на нощувките в страната достига 28,8 милиона, а пренощувалите чуждестранни граждани са над 4,1 милиона.

Това е добра новина и трябва да имаме смелостта да я кажем. Българският туризъм расте. Когато резултатите са положителни, трябва да бъде оценена работата както на бизнеса, така и на Министерството на туризма, общините, летищата, туроператорите и хилядите хора, които ежедневно работят България да бъде по-разпознаваема и предпочитана туристическа дестинация.

Но още преди две години в свои медийни изяви поставих въпрос, който остава напълно актуален и днес – България разполага с уникални места, но светът трябва да научи за тях.

Това е една от основните линии, които последователно защитавам през последните две години. Никога не съм твърдял, че България няма туристически продукт. Напротив. Имаме продукт, за който много други държави биха ни завидели.

Имаме Черно море и прекрасни плажове. Имаме Рила, Пирин, Родопите и Стара планина. Имаме стотици минерални извори, хилядолетна история, тракийско, римско и средновековно наследство, манастири и археологически обекти със световно значение. Имаме кухня, вино, зимни курорти, СПА и балнеология, фестивали, фолклор и природа.

Проблемът не е, че няма какво да покажем.

Проблемът е, че все още не сме успели да съберем всичко това в един силен, разпознаваем и международно продаваем разказ за България.

През последните две години нееднократно съм поставял в медиите и другия голям въпрос – не можем да разчитаме основно на морето през юли и август и на няколко силни зимни седмици. България има всички дадености да бъде целогодишна туристическа дестинация, но за това морският и зимният продукт трябва да бъдат свързани със СПА и балнео, културен, винен, кулинарен, поклоннически, екологичен, приключенски и конгресен туризъм.

Статистиката за 2025 г. показва точно колко важен е този разговор. Около 43,4% от всички туристически нощувки в България са концентрирани само в юли и август. Това ни поставя сред държавите с най-силно изразена сезонност в Европейския съюз.

Това число според мен трябва да бъде много по-важно за туристическата ни политика от ежедневните спорове дали в определен ден през август плажът е пълен или празен.

Истинският въпрос е друг.

Къде са туристите през април?

Къде са през май?

Къде са през октомври и ноември?

Какво им предлагаме през март?

Именно там се намира огромният резерв на българския туризъм.

В мои медийни позиции през 2025 г. нееднократно поставих тезата, че България трябва да стане целогодишна дестинация с по-висока добавена стойност и устойчив модел. И продължавам да смятам, че не трябва просто да копираме Гърция, Турция, Хърватия или Италия.

Трябва да изградим собственото туристическо ДНК.

Море плюс здраве.

СПА плюс вино.

Планина плюс култура.

История плюс гастрономия.

Фестивали плюс градски туризъм.

Черноморие, което не съществува само два месеца в календара.

Точно затова трябва да променим и начина, по който измерваме успеха.

От години спорим колко туристи са преминали границата. Това е важен показател, но далеч не е достатъчен. Туризмът не е състезание по преминаване през граничните пунктове.

Много по-важно е колко дни туристът е останал в България, колко нощувки е реализирал, колко региона е посетил, какви услуги е използвал и колко средства е оставил в българската икономика.

Една от най-разбираемите цели за българския туризъм през следващите години може да бъде само от три думи:

още една нощ.

Още една нощ в България.

Защото една допълнителна нощ означава още една вечеря в ресторант, още едно посещение на музей или археологически обект, още един ден на плажа или в планината, още една покупка от местен производител, още една бутилка българско вино, още една транспортна услуга.

Умножено по милиони туристи, това вече означава огромен икономически ефект.

През последните години поставям и още един принципен въпрос – туризмът действително ли е национален приоритет, или само го наричаме такъв?

Ако е национален приоритет, той трябва да бъде подкрепен с дългосрочна стратегия, бюджет, международен маркетинг и реална координация между институциите.

Туризмът не принадлежи само на Министерството на туризма.

Той зависи от транспорта.

От инфраструктурата.

От Министерството на културата и състоянието на културно-историческите ни обекти.

От визовата политика.

От Министерството на външните работи.

От образованието и подготовката на кадрите.

От екологията.

От общините.

От сигурността.

От авиационната свързаност.

Затова и всяка нова директна въздушна линия до София, Бургас, Варна или Пловдив не трябва да бъде разглеждана само като транспортна новина. Това е туристическа инфраструктура и потенциален нов поток от гости за България.

Добрите новини за нови полети и увеличаването на интереса към България за следващите сезони трябва да бъдат използвани максимално. Тук заслужава положителна оценка и активната работа на Министерството на туризма за подобряване на международния образ на страната и за връщането на България на голямата туристическа сцена, където според мен ѝ е мястото с даденостите, които притежава.

Същото важи и за визовата политика. Не можем да инвестираме средства в реклама на България на перспективни пазари, да убедим туриста, че трябва да ни посети, а след това да направим самото му идване административно трудно. В XXI век туристът избира между десетки дестинации буквално за минути.

Който му създава пречки, го губи.

През последните две години многократно съм говорил и за пазари, които България трябва да развива по-агресивно – Германия, Великобритания, Полша, Румъния, Израел, Турция, държавите от Близкия изток и постепенно по-далечните пазари в Азия.

Особено важни са онези пазари, които могат да ни дадат туристи извън традиционните летни месеци. Не ни е необходим само още един самолет през август. Необходим ни е туристически поток през април, май, септември, октомври, коледните и великденските празници.

Данните за 2026 г. обаче показват и нещо друго – не трябва да приемаме добрите резултати за даденост.

Първото тримесечие на годината даде предупредителни сигнали при международните нощувки за България, докато общият европейски пазар продължава да расте. И през юни чуждестранните нощувки са под нивото от същия месец на предходната година.

Това не е причина за паника и не означава слаб сезон. Но е напомняне, че туризмът е един от най-конкурентните пазари в света.

Гърция не чака.

Турция не чака.

Хърватия не чака.

Албания инвестира изключително активно.

Испания и Италия непрекъснато развиват продукта си.

Всеки се бори за един и същи турист и за неговите пари.

Затова през това лято, когато БАТ посещава и сравнява туристически обекти в България и други държави, отново се убеждаваме в нещо, което съм казвал многократно в медиите – спорът „къде е по-евтино“ постепенно губи смисъл.

Цената вече не е достатъчна. Важно е какво получаваш срещу нея.

Съвременният турист гледа целия продукт.

Как е посрещнат.

Има ли паркинг.

Чиста ли е тоалетната.

Как изглежда плажът.

Как се държи сервитьорът.

Колко време чака храната.

Каква е музиката.

Има ли пространство.

Какво качество получава.

Усмихва ли се човекът срещу него.

Туристът е готов да плати повече, когато получава стойност.

И точно затова България трябва постепенно да излезе от остарелия образ на „евтина туристическа дестинация“.

Евтиното не е стратегия.

Качеството е стратегия. Отношението е стратегия. Автентичността е стратегия. Преживяването е стратегия.

Може да имаме най-красивия плаж, но ако туристът е обслужен лошо, той няма да се върне.

Може да имаме уникален археологически обект, но ако до него няма информация, достъп, паркинг, гид, ресторант и възможност туристът да прекара няколко часа, ние не сме превърнали историята в туристически продукт.

Може да имаме прекрасен минерален извор, но ако около него няма цялостна услуга, потенциалът остава неизползван.

Точно това трябва да променим.

Туристът, който идва в Созопол или Несебър, трябва да може лесно да открие Странджа, тракийските светилища, Поморие, Бургас, местното вино и кухня.

Туристът в Банско трябва да знае, че около него има минерални извори, Мелник, Рилския манастир, прекрасна храна и история.

Гостът на София трябва да бъде мотивиран да остане още две или три нощи и да посети Пловдив, Рила, Копривщица или Велинград.

Така се увеличават нощувките.

Така се увеличават приходите.

Така туризмът започва да развива не само няколко курорта, а цели региони.

През 2024 г. България има малко над 15 милиона чуждестранни нощувки. През 2025 г. вече преминахме 16 милиона.

Според мен трябва да си поставим ясни и измерими цели.

Следващата е 20 милиона.

След нея 25 милиона.

А в по-дългосрочен хоризонт – 30 милиона международни нощувки.

Не като лозунг и не от днес за утре.

А като резултат от последователна политика – повече директни полети, по-добра реклама, по-лесен визов режим, по-дълъг сезон, качествени кадри, регионални туристически маршрути, културни и спортни събития, балнео, СПА, винен, кулинарен, поклоннически и конгресен туризъм.

През последните две години съм бил критичен към много процеси в сектора и ще продължавам да бъда такъв, когато има проблеми. Но никога не съм бил песимист за българския туризъм.

Напротив.

Колкото повече обикалям България и колкото повече сравнявам нашия туристически продукт с този на Гърция, Турция, Италия, Хърватия, Испания и други държави, толкова повече се убеждавам в едно:

нашият проблем не е, че няма какво да покажем. Нашият проблем е, че все още не показваме достатъчно добре това, което имаме.

Именно затова трябва едновременно да бъдем критични и да подкрепяме добрите решения.

Когато има нови линии – да го кажем.

Когато България се рекламира активно – да го оценим.

Когато Министерството на туризма постига резултат – да го признаем.

Когато бизнесът инвестира в качество – да го покажем.

Но когато има проблем – също да го посочим, защото туризмът не се развива чрез премълчаване.

България има морето.

Има планините.

Има минералната вода.

Има историята.

Има културата.

Има храната и виното.

Има хората.

И вече има положителни резултати, които показват, че можем да вървим нагоре.

Следващата голяма битка обаче не е просто за още един силен юли и още един пълен август.

Тя е за май.

За октомври.

За ноември.

За март.

За още една нощ в България.

За по-висока стойност на туристическия продукт.

За повече международни пазари.

За качество.

За силен и разпознаваем бранд „България“.

И за момента, в който няма да се питаме единствено защо Гърция, Хърватия или други наши конкуренти имат повече международни нощувки, а ще говорим за това как България постепенно е съкратила тази дистанция.

Защото туризмът не е просто статистика и не е само сезон.

Туризмът е икономика, инвестиции, работни места, култура, регионално развитие и едно от най-силните лица на България пред света.

Д-р Ивелин Кичуков

Председател на Българска асоциация за туризъм – БАТ